Компетентности като очаквани резултати от обучението

• Описва основни промени в тялото, които настъпват с растежа и порастването през детството.
• Разбира, че човешкото тяло продължава да се променя в процеса на развитие и че тези промени са естествена част от порастването на всеки човек.
• Дефинира пубертета като период от живота, през който тялото расте и се променя по-бързо, за да заприлича постепенно на тялото на възрастен.

 

1.      Научна и концептуална основа на темата

Растежът и порастването са естествена част от човешкото развитие. От раждането нататък тялото непрекъснато се променя, като през различните периоди тези промени протичат с различна скорост и имат различни проявления. В детството постепенно се увеличават ръстът и размерите на тялото, а телесните пропорции се променят. Заедно с тези промени нарастват и физическите възможности на детето – силата, бързината, издръжливостта и уменията, които то прилага.

Растежът не протича еднакво при всички деца. Деца на една и съща възраст могат да се различават по ръст, телесни пропорции и степен на физическа зрялост, а темпът на развитие се променя и при самото дете. Тези различия са естествена част от човешкото развитие и няма един-единствен модел, по който всяко дете трябва да се развива.

С порастването настъпва период, през който промените в тялото стават по-осезаеми и постепенно го доближават до тялото на възрастния – пубертетът. Началото и протичането на пубертета не са еднакви при всички деца. При момичетата той обичайно започва по-рано и първите вторични полови белези могат да се появят още около 8-годишна възраст, докато при момчетата началото обикновено е по-късно. Поради това в един клас могат да има както деца, при които първите признаци на съзряване вече са започнали, така и деца, при които те предстоят след няколко години.

За втори клас не е необходимо да се изучават конкретните изменения през пубертета, механизмите на половото съзряване или репродуктивната анатомия и физиология. На този етап е достатъчно детето да разбере общата последователност: тялото се е променяло от раждането досега, ще продължи да се променя с порастването, а пубертетът е естествен следващ период, през който тези промени стават още по-изразени.

В логиката на учебното съдържание темата надгражда формираното в първи клас разбиране за собственото тяло, телесната неприкосновеност и личните граници, като добавя представата за тялото като развиващо се и променящо се във времето. Тя подготвя последващото осмисляне на телесните различия и отношението към собственото и чуждите тела в трети клас, а по-късно – по-конкретното разбиране на промените през пубертета и половото съзряване.

2. Значение на темата за развитието на детето

Разбирането на собственото тяло като развиващо се и променящо се помага на детето да свързва наблюдаваните у себе си и другите физически различия и промени с процеса на порастване. Детето постепенно изгражда представа, че достигнатото към момента не е окончателно състояние на тялото, а развитието продължава и преминава през следващи етапи. Тази представа за развитието помага на детето да приема по-спокойно и настоящите различия в ръста и физическата зрялост между него и връстниците му, без да ги възприема като показател за изоставане или преимущество.

Предварителното запознаване с понятието „пубертет“ помага на детето да възприеме предстоящите промени като естествена част от развитието. Когато знае, че предстои период на по-осезаеми телесни промени и че те не започват по едно и също време при всички хора, детето по-лесно може да разпознае първите прояви на съзряването като нещо естествено, а не като неочаквано или необичайно.

3. Възрастови особености, определящи подхода към темата за растежа и порастването

Във втори клас децата вече могат да проследяват собственото си порастване, като сравняват настоящето с по-ранни периоди от живота си. Разликите между бебето, по-малкото дете и детето в училищна възраст са конкретни и лесно разпознаваеми и помагат да се разбере, че човешкото тяло не остава непроменено. По-трудно е осмислянето на бъдещи промени, които детето все още не е преживяло.

На тази възраст децата все по-ясно забелязват физическите различия помежду си. Различията в ръста, телосложението и степента на физическа зрялост могат да стават предмет на сравнение и коментари между връстниците. Същевременно второкласникът все още няма достатъчно знания, за да ги свързва с индивидуалния ход на развитието.

За повечето деца пубертетът все още предстои, но при част от тях – особено при момичетата – първите телесни признаци на съзряване вече могат да са налице. Така в един и същ клас може да има деца с различен непосредствен опит и различна степен на физическа зрялост.

Разговорите за порастването и пубертета могат да предизвикат различни реакции – любопитство, въпроси, смущение, смях или нежелание за участие. Темата постепенно придобива лично значение за детето, като степента на готовност тя да бъде обсъждана може да бъде различна независимо от физическата му зрялост.

 

Основни понятия и концепции

Темата въвежда понятия, свързани с растежа и развитието на човека през детството, индивидуалните различия в този процес и предстоящите етапи на физическото съзряване.

Растеж

Растежът е процес на измеримо, количествено увеличаване на размерите на тялото и на отделни негови части, например на ръста и теглото. Той започва преди раждането и продължава през детството и юношеството, като през различните периоди протича с различна скорост.

Порастване

Порастването е процес на физическо развитие на детето, който включва растежа, но не се свежда единствено до него. То обхваща и промени във физическите възможности и пропорциите на тялото, както и постепенното му доближаване до тялото на възрастния.

Индивидуален темп на развитие

Хората не растат и не се развиват с еднаква скорост. Деца на една и съща възраст могат да се различават по ръст, телосложение и степен на физическо развитие. Тези различия са естествена част от човешкото многообразие.

Пубертет

Пубертетът е период от живота, през който тялото расте и се променя по-бързо, като постепенно придобива характеристиките на тялото на възрастен човек. Началото и протичането му са различни при отделните хора.

Основни педагогически акценти

• Да се изхожда от конкретни и познати за възрастта примери. Разбирането за растежа може да се изгражда чрез общи примери за промените от бебешката и ранната детска възраст до училищната възраст – увеличаване на ръста и размерите на тялото, промяна на телесните пропорции и физическите възможности. Подходящи са изображения, истории и измислени персонажи, които позволяват проследяване на промените във времето, без отделното дете да бъде превръщано в обект на наблюдение или обсъждане.
• Да не се създава представа за един „правилен“ начин или темп на развитие. При обсъждането на растежа следва да се подчертава, че деца на една и съща възраст могат да се различават по ръст, телосложение и степен на физическа зрялост. Не е подходящо сравняването на конкретни ученици, подреждането им според телесни характеристики или използването на формулировки, които представят едни деца като „по-развити“, а други като „изоставащи“. Различията следва да се разглеждат в контекста на индивидуалния ход на развитието.
• Пубертетът да бъде въведен на общо и достъпно за възрастта равнище. На този етап целта е детето да знае какво означава думата и да разбира пубертета като предстоящ или вече започващ при някои деца естествен период на по-осезаеми телесни промени. Не е необходимо подробно изброяване на вторичните полови белези, механизмите на половото съзряване или промените в репродуктивната система, които ще бъдат изучавани на следващ етап. Ако обаче учениците поставят конкретни въпроси, те не следва да бъдат избягвани единствено защото излизат извън планирания минимум; отговорът може да бъде кратък, фактически точен и съобразен с възрастта.
• Да се отчита, че част от децата вече могат да преживяват първи пубертетни промени. Пубертетът не следва да се представя единствено като нещо, което ще се случи „когато станете по-големи“. Формулировките трябва да включват както децата, при които промените още не са започнали, така и тези, които вече забелязват такива, без да насочват вниманието на класа към конкретно дете.
• Да се зачита личното пространство на детето независимо от начина, по който то участва в обсъждането. Разговорите за растежа и пубертета могат да предизвикат различни емоционални реакции. Дори когато те са положителни и детето активно участва, то не следва да бъде подтиквано да говори за собственото си тяло или развитие. Не е подходящо публично да се обсъжда кой колко е пораснал или при кого вече са настъпили определени промени.
• Да се използва точен, спокоен и неоценъчен език. Порастването и пубертетът не трябва да се представят нито като нещо притеснително или неудобно, нито като събитие, което детето непременно да посреща с определени чувства. Коректното и спокойно използване на понятията подпомага възприемането на телесните промени като естествена част от човешкото развитие.

Използвана литература:

1. International technical guidance on sexuality education: an evidence-informed approach. Revised ed. Paris: UNESCO; 2018.
2. DelGiudice M. Middle childhood: an evolutionary-developmental synthesis. In: Halfon N, Forrest CB, Lerner RM, Faustman EM, editors. Handbook of life course health development. Cham: Springer; 2018. p. 95–107.
3. Hagan JF Jr, Shaw JS, Duncan PM, editors. Bright futures: guidelines for health supervision of infants, children, and adolescents. 4th ed. Elk Grove Village (IL): American Academy of Pediatrics; 2017.
4. Стаматов Р. Детска психология. 2. прераб. изд. Пловдив: Хермес; 2000.